Трябва да се проверяват две независими неща:

А. Валидност на материалните данни

За всеки използван параметър трябва да е ясно:
Откъде идва стойността – експеримент, техническа литература или база данни.
В какъв температурен диапазон е измерена.
При какви условия е определена.
Какъв е диапазонът на деформациите и скоростите на деформация, за които е валидна.
Б. Валидност на математическия модел
Дори материалните параметри да са правилни, използваният модел може да не описва адекватно физическото поведение на материала при конкретните условия.
Например един линеен еластичен модел няма да опише правилно пластичното поведение на материала, независимо колко точно е зададен модулът на еластичност.
За по-сложни случаи Abaqus позволява използването на различни конститутивни модели, както и създаване на собствени модели чрез потребителски подпрограми като UMAT за Abaqus/Standard и VUMAT за Abaqus/Explicit.
Следователно границите на приложимост трябва да се търсят в документацията за конкретния материален модел, научната литература и експерименталната валидация, а не само в документацията на софтуера.